Хронологията на разказа на места се пропуква, нямам търпение да стигна до днешния ден, когато станаха реалност виртуалните ни предчувствия, съмнения, страхове от задаващото се бъдеще. Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от потомци на комунистическата номенклатура... Няма сметка, няма равносметка. Има вини, няма виновни.

Писането, казва Фокнър, е просто сглобяване. Сега се опитвам по обратния път да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал... Да се измъкна от журналистическия възторг, който е по-възбуждащ от телешкия...

                                                                                                                                       Георги Мишев