КАРЛ СЕЙГЪН (1934-1996) е професор по астрономия и космически науки и бивш директор на Лабораторията за космически изследвания в университета в Корнел. Има огромни заслуги в експедициите на апаратите „Маринър”, „Вайкинг” и „Вояджър” до планетите от Слънчевата система, за което получава медалите на НАСА за Изключителни научни постижения и (два пъти) за Всеотдайна служба към обществото.

В началото на кариерата си Сейгън е асистент на генетика Х. Дж. Мюлер – лауреат на Нобелова награда – като продължителните му изследвания в областта на произхода на живота започват през 50-те години на ХХ в. В текста към наградата „Мазурски”, присъдена му от Американското астрономическо общество, се казва, че той има „...изключителен принос за развитието на космическите науки...

Тъй като е специалист и в областта на астрономията и в биологията, д-р Сейгън има творчески принос към изследването на планетните атмосфери и повърхности, към историята на Земята и към екзобиологията. Мнозина от най-плодотворните съвременни специалисти в областта на планетните науки са бивши негови ученици или сътрудници.”