Вонегът предсказва съдбата на корпоративна Америка.

Книгата не е за онова, което е, а за онова, което би могло да бъде...

Така започва „Механично пиано” – първият роман на ненадминатия Кърт Вонегът, публикуван и със заглавие „Утопия 14”. Биографичните елементи в книгата отразяват работата на писателя в Дженерал Електрик и са осмиващ отговор на намеренията всичко да бъде управлявано от машини.

Със солидна доза черен хумор и ирония Вонегът създава антиутопия за механизирания свят на бъдещето и разделението на обществото. На власт е малка група олигарси – инженери и мениджъри, а машините са достигнали своя триумф, измествайки напълно вече безполезните работници от нисшата класа.

Вонегът използва механичното пиано като метафора за едно общество, превърнало се в инструмент, свирещ безгрешно зададена мелодия, но без нужда от човешка намеса.
Писателят става предвестник на това какво ще се случи само половин век по-късно – неговото бъдеще всъщност е нашето настояще…

„Механично пиано” е роман за безнадеждността на революцията в свят, който отхвърля всички революции, и за безсмисления бунт на човека, който се опитва да го промени.