Йосип Ости е роден в Сараево (1945 г.), живее в Любляна и е един от най-добрите съвременни словенски и босненски поети. Пише и проза, есеистика, литературна критика, публицистика. Превеждан е на английски, немски, италиански, чешки, полски, турски и български.

Книгата „Къща от език” (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки – „Барбара и варварина” (1990 г.), „Соломонов печат” (1995 г.) и „Rosa mystica” (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта – единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, Борхес и още мнозина, познати и още непознати на българския читател приятели или дори братя. Защото, казва Йосип Ости, поетът „освен поети други братя няма”.