Най-късият роман за най-дългата история на човеците.
Двуезично издание на български и английски език.

Факти доказват, че преди хилядолетия на земята са се появили първите хора със сини очи, смятани за ангели, богове или извънземни.
А какви всъщност са били те?
Всеки, който докосне душата на тази история, ще се изправи пред последствията от безумните човешки стремежи и най-дългия път, който може да измине надеждата...
Вселената е толкова тайнствена и необятна, колкото е човешката душа. А именно душата е мястото, където се съхранява смисълът на всяко съществуване.
Където се раждат ангелите е историята на последните хора, през времето и пространството, за да открият отново своята изгубена надежда. А Момчето - последното продължение на човешкия род, възражда вярата си чрез случайно намерена снимка - огледална картина на една възможна реалност.

Всичко завършва там, от където започва отново...
Знаете ли как изглеждат ангелите? Те имат крехки ефирни тела и дълбоки очи, по-сини от небето. Те са тук, между звездите и душите, и имат история за вас. Измамно кратка история, защото дълго след като затворите книгата, ще я носите в сърцето си. Людмила Филипова разказва завладяваща приказка, както само тя умее – приказка за човеците и за вечния им стремеж към разбиране и познаване. За живота като непрестанно търсене и движение напред, за неочакваните обрати и за връзките, за които дори не подозираме.
Как умират ангелите е история, която сякаш е чакала да бъде разказана. Тя преминава ограниченията на времето, свързвайки първобитното минало с далечното бъдеще, отразени в очите на Момчето. Момчето със сините очи, носещо уникалния ген, който се е появил за първи път през 8000 г. пр. Хр. край земите на Черно море.

В познатия си майсторски стил на разказвач Людмила Филипова използва и тук истински исторически и научни факти, за да ни преведе през пътеките на историята, ръка за ръка с главния й герой – Момчето. Момчето пътува на борда на космически кораб, запокитен в дебрите на космоса през черна дупка. Екипажът е малък и очаква с примирение съдбата си – остават им още няколко седмици живот, освен ако не открият планета, на която да кацнат. Шансовете са малки, а те са последните оцелели – и носят на кораба скъпоценния спомен за своя дом, за синята планета, която вече не съществува. Превърната в космически прах от собствените си деца – човеците. И защото надеждата за бъдещето я няма, Момчето живее със спомените за миналото – дочутите, разказаните, научените, тези, които пази в синьото на очите си и в смачканата страница, откъсната от книга. Страницата със загадъчна и вълнуваща рисунка, която ще се окаже ключът към завръзката в историята. Ще успеят ли последните оцелели човеци да достигнат до нова Земя? Ще приключи ли самотното им пътешествие сред космическите мъглявини? Ще открие ли смисъла Момчето със сини очи?
Краят на историята ще ви изненада и развълнува – и макар и неочакван, той е така поразително… възможен. Точно тук, в реалния свят, в който сте се свили удобно на креслото с книга ръка. Може да се случи, може да е вашето бъдеще. Дори и след последните страници пътуването няма да спре. То ще продължи своя вечен, затворен кръговрат на живота, в който се преплитат човешкия стремеж за познание и търсенето на онова вълшебно място, където се раждат ангелите… Все пак, това е най-късият роман за най-дългата история на човеците.