ВАЛЕРИ СТОЯНОВ е роден на 11 февруари 1951 г. в София. Завършва ориенталистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Подготвя дисертация по османотурска палеография и дипломатика в Хумболтовия университет - Берлин, където е ученик на видния тюрколог проф. д-р Георг Хазай. През 1982 г. му е присъдена научната степен Doctor philisophoae (PhD). Разширен вариант на неговия дисертационен труд, публикуван една година по-късно в Западен Берлин, получава над 15 отзиви и рецензии в специализираните европейски и американски научни издания. От 1982 г. Валери Стоянов работи в Института по история при БАН. През 1991 г. се хабилитира, в 1992 г. оглавява секция „Помощни исторически науки", а в края на 1993 г. е избран за заместник директор на Института. Като стипендиант на престижната германска фондация „Александър фон Хумболт" е специализирал през 1989-1990 г. в Рурския университет на град Бохум и през 2001-2002 г. в Института за Източна Европа на Свободния университет - Берлин. Бил е също стипендиант на Австрийското федерално министерство за наука и изследвания, както и на Австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа (Виена). Защитава „голяма" докторска дисертация върху куманологичните проучвания и му е присъдена научната степен „доктор на историческите науки". Гост-професор е в Института за източноевропейска история към Виенския университет, където чете лекции, води курсове и семинар върху националните въпроси на Балканите, проблемите на малцинствата, интеграцията на мюсюлманите в Европа и някои аспекти от новата българска история. Научните му интереси са в областта на помощните исторически науки - история и теория на шрифта и знаковите системи, палеография, дипломатика, ономастика (етнонимика, антропонимика); история на древния и средновековен Изток, история и култура на конните народи; османистика, тюркология, [пра]българистика, етнокултурни и малцинствени проблеми, история на съвременността. Досега е публикувал или предал за печат над 100 труда, сред които се открояват монографиите Die Entstehung und Entwicklung der osmanisch-tu"rkischen Pala"ographie und Diplomatie Mit einer Bibliographie (Berlin: Klaus Schwatz- Verlag, 1983), Дипломатика на средновековните извори. Владетелски документи (София: Издателство на БАН, 1991), Етнонимът „българи". За българо-тюркските сметения (София: Издателска къща Огледало, 1997); Турското население в България между полюсите на етническата политика (София: Издателство ЛИК, 1998), История на изучаването на Собех Ситатсив. Кумано-печенежки антропоними в България през XV век (София: ИК Огледало, 2000) и Куманология. Опити за реконструкция (София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов", 2006).