От днес "Труд" ще тиражира скандалната книга на журналистката Светослава Тадаръкова "Кръстника и силните". Дългогодишният труд на колежка от в. "Сега" е първото цялостно и задълбочено журналистическо разследване на престъпната обвързаност между политическия елит и силовите икономически групировки преди и след десети ноември 1989 г. Във фокуса на вниманието са фигурите на Иво Карамански и Димитър Иванов, но сред страниците на обемистия труд изпъкват лицата на почти всички бивши и настоящи фактори в управлението на държавата - от Живков и роднините му (сегашният шеф на БОК Иван Славков и депутатката Жени Живкова), през босовете на "Мултигруп" и на борческите организации, мистичния Андрей Луканов и лидерите на приятелските кръгове "Орион" и "Олимп", та чак до сивия кардинал Стоян Ганев. Най-ценното в текста все пак са документалните свидетелства - достоверни сведения от архивите на ДС, уникални, никога непубликувани интервюта на авторката с Иво Карамански и Димитър Иванов, както и части от личния дневник на бившия шеф на Шесто управление и днешен вестникарски издател. Шокираният читател за първи път ще прочете дългозасекретявани данни и версии за смъртта на Людмила Живкова, за мистериозната катастрофа с 14-те войничета край разклона за Банкя, за войната "Мултигруп" - "ТСБанк" и за престъпния бизнес на някои от иначе авторитетните икономически организации. Книгата на Тадаръкова разкрива и повечето от начините за корумпиране на депутати, министри и министър-председатели и най-вече за бандитското разграбване на държавната собственост под формата на тайна или явна приватизация. Благодаря на всички, които не се поколебаха да ми дадат интервю или информация. Много ми помогнаха консултациите с бивши или настоящи служители на МВР и на съдебната система. По обясними причини повечето от тях пожелаха да останат зад кадър, но разбираха колко е важно наяве да излезе истината. Или нещо близко до нея. Героите в тази история са действителни - всеки играе ролята си със собственото си име. Цялата книга е изградена върху документални факти или записани изявления. За мен това бе единственият възможен подход, истинска кожа, която по естествен начин облече историята. Нека отсега да предупредя читателя да не очаква хронологична последователност на изложението. В абсолютен ред събитията може би се подреждат само в главата на Всевишния, който знае всичко за всички.