Момчил Николов пише разкази, романи и пиеси. Има много отличия, последното от които е най-престижната награда за българска литература - Хеликон (за романа "Кръглата риба".

Изданието е редактирано от автора и е един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. Историята започва някъде през шейсетте години на 20-ти век на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с истински ангел. Книгата се разгръща като карнавално пътуване из съвременна Америка, но и като пътуване през медийните светове и световете на съвременната мистика.

С "Горният етаж" започва обратното броене на трилогията "Кръглата риба". Обратно е, защото тази трета част излиза първа, преди останалите две да са написани. Романът разказва за писател, държан затворен читирийсет години в една стая, зада произвежда изключително успешните си романи. Книгата всъщност е смесица от спомените на писателя и от фантастичния роман, който той пише в момента. Цялата тази история обаче подлежи на много сериозно съмнение. Разказвачът писател също е дълбоко усъмнен в нея. По неговото мнение, той не е седемдесетгодишен автор на петдесетина романа, а трисетина-годишен начинаещ писател. Не е възможно двата варианта да са верни, в два паралелни свята.

В "Горният етаж" читателите ще се натъкнат на жив език, трескаво въображенеие, ще се скъсат да се смеят, но и ще се замислят, когато започне да ги боли корема от земетръсните спазми на кикота. Казано в едно изречение: "Горният етаж" е история за изкачване и пропадане, за делничния ад и надменния рай, за гадориите и удоволствията.