Обещаващ джаз пианист, роденият в България Николай Грозни, заминава за САЩ, за да учи в Музикалния колеж "Бъркли", Бостън. Тази посока на живота скоро му омръзва - и се преселва в Хималаите, за да изучава будизма. В това начинание го подкрепя дребничка тибетска монахиня на име Ани Дауа. Четирите години, прекарани в Дарамсала, Индия, са достатъчен период, по време на който натрупва многобройни проникновени и комични спомени, описани в "Крака на костенурка". "Заминах за Индия, за да уча тибетски език, да участвам в дебати, да изучавам най-важните будистки текстове, да медитирам и да открия рецептата за навлизане в крайната реалност" - разказва Николай Грозни. Вместо това обаче той научава, че най-съществени за него са необикновените отношения с хората, които среща по пътя си. Макар да следва монашеския начин на живот, заради непокорния си характер често пъти му е трудно да постигне вътрешна хармония със себе си. Живеейки в крайно мизерни условия близо до резиденцията на Далай Лама, Грозни започва да изпитва съмнения, постепенно осъзнава, че животът на спокойно съзерцание не е за него, затова сваля расото и се отказва от тибетското си име Лодро Чосанг. В търсене на истината сред абсолюти и догми просветлението на Николай Грозни е, че животът е по-голям от всякакви категории.