Легендата гласи, че раждането на Конфуций е предизвестено от появата на Чи Лин – Еднорога. Той държи в устата си нефритена плочка с изписано върху нея пророчество:

Чисто като кристал дете ще се роди,
за да не загине угасващата Чжоу
и ще стане цар без царство.

И наистина, възстановяването на славата на династията Чжоу (около 1100–221 г. пр. Хр.) става делото на живота на Конфуций или, както е по-правилно да бъде наричан, Кун-цзъ – Учителят Кун.

В историята на човешката цивилизация името на Конфуций се нарежда наред с имената на основателите на световните религии: Иисус Христос, Заратустра, Буда и Мохамед. Формално конфуцианството не е религия, тъй като в него никога не е съществувала институцията Църква. Но според своята значимост, степента на проникване в душата, възпитанието на съзнанието на народа и въздействието върху формирането на стереотипа на поведение то успешно изпълнява ролята на религия. В Китай, Корея, Япония и Виетнам, така наречените „страни от конфуцианския културен регион“, духовните лица винаги са представители на по-старото поколение и на мощния държавен апарат. Съществува още едно коренно отличие на конфуцианството от иудаизма, християнството или исляма. Пророците на тези религии възприемат своето Слово като Слово Божие – чрез тяхната уста говори Всевишния. А Конфуций сам твори Словото – това е Словото на земния човек.

Словото на Конфуций – това преди всичко е „Лун юй“ – „Беседи и поучения“. Неговите ученици, в стремежа си да съхранят мислите на Учителя, започват да съставят текста още докато Конфуций е жив. Така най-вероятно се поражда идеята за неговото заглавие (лун – „поучения“, юй – „беседи“). Литературният паметник е канонизиран през епохата Хан (3 в. пр. Хр. – 3 в. сл. Хр.), а през епохата Тан (618–917 г.) текстът е гравиран върху каменни стели. Именно този вариант е оцелял до наши дни.