Романът "Комо" е своеобразен дневник, но без дати - всеки ден е една глава от романа. Получил неочаквано и за себе си Рокфелерова стипендия, главният герой има възможността да пребивава един месец в селището Беладжо, край езерото Комо, в една прекрасна вила, за да може спокойно да твори. Но още в самото начало става ясно, че героят няма желание, нито намерение да пише. Впечатляващ разказ за живот в края на ХХ-ти век - за изгнаничеството, за изгубените поколения, за желанията и възможностите... "Разбрах защо всички птици бяха замлъкнали. Беше сам, величествен, високо, над всички нас. Почувствах се като жаба. Можеше всичко, което пожелаеше. Никога не съм се чувствал по-незначителен. Бях малък, като моя живот, като всичко в моя живот, като всичко у мен, като всички илюзии в мен, като всичко, от което бях съставен. Целият въздух, който ме изпълваше, изби навън. Тялото ми въздъхна от страх и удивление. Бях забравил за бинокъла. С едно плавно прелитане над своята територия този орел удари в мозъка ми и в мен. И аз записах: - Великият златен орел - един, сам, величествен, огромен, над Монте Сан Примо, над езерото Комо."