Когато преди повече от половин век Никола Начов издаде някои от мемоарите на българските хаджии, хаджийството беше явление, за което можеше да се говори по собствен спомен или по спомени на близки и съвременници. Три десетилетия по-късно хаджийството вече привлича вниманието на историка на правото С. С. Бобчев. Няколко години по-късно Иван Хаджийски разглежда поклонническото пътуване в своята книга "Бит и душевност на българския народ", нареждайки го всред стимулите, допринесли за същественото изменение в манталитета на българите през Възраждането. "Отиването на Божи Гроб – пише Хаджийски - бе триумфът на живота на стария човек... Пътуващите за пръв път разширяваха представата си за света, виждаха нови градове, нови хора, нови неща, нови обичаи. Това не само обогатяваше и пришпорваше техния ум към нови чувства и мисли, но оказваше благотворно въздействие върху духа и самочувствието им чрез новите впечатления. Пътуванията имаха и патриотично въздействие. Пътуващите не само виждаха България, но тя чрез незабравимите впечатления, преживявания и спомени влизаше живо в душата им и те я чувствуваха позната, близка, своя." За поклонническите пътувания през XVII — XVIII в. пише и Христо Гандев в изследването си, посветено на факторите на Българското възраждане. За автора българското хаджийство е "едно широко разпространено битово явление, което при все че има средновековен смисъл, показва будността на българите и съответна на времето културна жизненост". На хаджийството беше отделено внимание и в някои най-нови изследвания на обществено-икономическик и културния живот на българите през Възраждането. Задачата на предлаганата книга е да обедини и представи най-значителните литературни и документални текстове, осветляващи явлението хаджийство. Основната част на книгата съставляват спомените на самите поклонници ("Българският хаджия за себе си"). Следват материали, отразяващи еволюцията на отношението на българската интелигенция към хаджийството: бележки и оценки на Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, П. Р. Славейков, Илия Блъсков, Любен Каравелов, Захари Стоянов ("Хаджийството в оценките на възрожденските писатели и общественици"). Оживяват образите на редица действителни пътешественици-хаджии, обезсмъртени в творчеството на Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, П. Р. Славейков и др. ("Портрети и характеристики на българи-хаджии"). Публикуват се български описания на посещаваните от нашите хаджии свети места - Ерусалим, Атонските манастири, Рилския манастир, десетки приписки на пътуващи поклонници, документи, опростителни грамоти (индулгенции) и пр. Непознатите думи са обяснени в речника в края на книгата.