"Кваркът и ягуарът" не е автобиография, при все че действително съдържа някои спомени от моето детство, както и редица епизоди, свързани с мои колеги в науката. Нито пък има за основна тема моите изследвания върху кварките, макар че значителна част от книгата е посветена на наблюдения върху фундаменталните закони на физиката, включително върху поведението на кварките. Възможно е някога да напиша научната си автобиография, но тук целта ми е да изразя възгледите си относно пораждащия се синтез в най-новите изследвания на света около нас, а именно учението за простото и за сложното. Това учение започна да обединява по нов начин нашите знания от извънредно голям брой различни области на физиката, на биологията, на поведенческите науки и дори на изкуствата и на хуманитарните науки. Предлага гледна точка, която улеснява прокарването на връзки и то понякога между факти и идеи, на пръв поглед твърде далечни едни от други. Нещо повече, то започва да дава отговорите на някои от мъчителните въпроси за действителната същност на простотата и сложността, които мнозина от нас - независимо дали се занимават с наука или не - не престават да си задават.