Има една приказка, че цветята си имат история. Името разказва историята на всяко цвете, а когато го дадеш на някого, му даваш всъщност история. Даваш му отрязък от време, който е пропуснал или до който още не е достигнал. В „Квантова градина“ времето е събрано накуп – преди, сега, тепърва...

Всичко е минало и предстои – било то името на едно момиче, двойката заради преписване, преобърнатата ваза, глупавите сценарии, калинката, Венци и Далай Лама или Хенри Дейвид Торо и дивите ягоди. Но не всички цветя, събрани накуп, правят хубав букет или градина. Градината си има принципи. Тя трябва да е пълна с цветя под общ знаменател. В „Квантова градина“ общият знаменател е надеждата. Този общ знаменател определя как тази градина ухае, а квантовата градина на Александър Чобанов ухае на маргаритки – от корица до корица. Владислав Тинчев