Историята на Рим
Постоянната революция на плебса и Законите на Дванадесетте таблици Третата книга от историята на Тит Ливий обхваща периода между 467 и 446 г. пр. Хр. Тези двадесетина години са изпълнени с огромно вътрешно напрежение, което римляните съумяват да използват за добро и да впрегнат кипящата енергия на противопоставянето в градивни компромисни решения. Успяват да излязат от сблъсъка на интересите, укрепнали и научени как да се справят в подобни ситуации занапред. След тези двадесетина години Рим в значителна степен е постигнал необходимото вътрешно равновесие между съсловията патриции и плебеи. Причината за сблъсъка между тях е отколешен и е костелив орех дори за съвременната наука. Обяснението му винаги опира до проблема за генезиса на плебса. Най-разпространената теза гласи, че той произлиза от инкорпорирането на победени народности, които не са получили равноправен статут със своите, така да се каже, „домакини“. И наистина, през бурните първи векове на своята поява и утвърждаване, които до голяма степен съвпадат с т. нар. Царски период (753-509 г. пр. Хр.), протичат процеси на дифузия и асимилация между най-малко три основни народности: латини, етруски и сабини. Тит Ливий описва двукратното заселване в Рим на огромни човешки маси: голяма част от населението на сабинския град Курес през управлението на първия цар Ромул (средата на VIII в. пр. Хр.), както и цялото население на сринатия от римляните процъфтяващ град Алба Лонга по времето на цар Тул Хостилий (средата на VII в. пр. Хр.). Другата основна теза за генезиса на плебса гласи, че той е съставен преди всичко от онези членове на семейството, които биват оставени без наследство, за да не се раздробява имуществото. На практика отхвърлени от семейството, те стават част от друга социална прослойка в града. Историческите извори като че ли оставят впечатлението за една отколешна етно-аристократическа организация на обществото, при която управлението е съсредоточено в ограничения кръг на знатните родове (може би основателите на Града). Първият значителен опит да бъде установено опред
Информация
Информация за книгата:
За автора
Тит Ливий
Биография:
Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата история на Рим е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.