Ето как авторът представя един от основателите на Партията на умерения прогрес:
В мистичния здрач на кроунската евангелистка катедрала младият Густав е прекарвал по цели дни скрит под някоя пейка в храмовия кораб от инструмента на Божията справедливост на земята, както баща му пасторът наричал пръчката. А след като го откривали, той ни най-малко не се противял на предопределението, ами прегънат одве върху коляното на бащата, си припомнял думите от Евангелието: “Цялата сила идва от Бога, ето защо, който се противи на силата, той се противи на Божия промисъл!” Бащиното му коляно и пръчката са били за Опоченски най-добрата школа за поезия. На това именно трябва да се припише така характерната черта в поетическото му творчество, която литературният историк може да открие във всяко негово стихотворение – става дума за безмерната безнадеждност, нестихващата скръб, за изтлелите огньове...?

Ако искате да разберете как, защо и къде е основана Партията на умерения прогрес, ако искате да знаете кои са нейните членове и с какво са се занимавали преди това, или пък се интересувате от агитационната й дейност, то няма спор, че петият том с разкази на Ярослав Хашек е точно за вас.

„История на партията на умерения прогрес” е цикъл от разкази, който потапя читателя в политическата действителност от началото на двайсети век. Човек не би предположил, че историята на една партия, управлението й и членуването в нея биха могли да са едновременно толкова интересни, абсурдни и забавни.


Ако сте фен на Хашек, вече вероятно знаете, че не си струва да пропускате поредната порция смях, ако пък не сте се сблъсквали с неговото творчество, досега, то обезателно трябва да намерите място в библиотеката си и за „История на партията на умерения прогрес”.