Истинският роман на Яворов, т.1
...Аз Ви обикнах от първо виждане и се уплаших за Вас. Когато по-късно не можех вече да не Ви кажа, че Ви обичам, аз скрито се боях да не сте ме обикнали и Вие. Дора, - позволете ми да Ви нарека веднъж тъй, че то ми е толкова приятно, - Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствувам длъжен да Ви направя едно предупреждение, - додето съм с умът си поне!... Вие тряба да се пазите от мене, тряба да се пазите да не ме обикнете. Ако ли пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да Ви обичам само аз - и тъй ще бъде най-добре... Из писмо от П. К. Яворов до М. Ю. Тодорова Аз се помирих с всичко, но не мога да си простя глупостта, дето помислих за един момент, че мога да съпернича в сърцето на една 16-годишна девойка напр. с някой 18-годишен юнкер или гимназист. Сега, когато мога да разсъждавам по-спокойно, аз виждам колко жалък и смешен съм бил. Моите писма - те са Ваши и, разбира се, можете да постъпите с тях както обичате. Но следвайки чувството си, аз ще Ви отправя една твърде необикновена молба. В денят, когато устните на мъж се докоснат до Вашето лице, те ще престанат да се отнасят до Вас... Из писмо от Л. Каравелова до П. К. Яворов И наистина, ти си едно храбро момче, мое скъпо момче, и аз се гордея с тебе още повече. Нека твоята храброст послужи на доброто дело, но нека се върнеш пак тук, мое скъпо момче. Какво да ти пиша за себе си? Тук трае все същото. Чака се войната и нервите ми са сломени от сега. На Петко казах, че ти си моят баща и че затова плача за тебе, тогава и той поиска да бъдеш негов баща и сега ти си „нашият баща". Но нашият баща не ни обича достатъчно, за да бъде благоразумен. Или ако ни обича малко повече, то ще се върне... Из предсмъртното писмо от П. К. Яворов до Т. Александров Брате Тодоре, Прости ме ти, нека ме простят и Всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук. Ще легна при моята мила Лора... ...Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейния син (аз се считам за неин) умря в свободна България увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: „Поздрав от нашата майка мъченица, - тя е вече щастлива!"...
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.