Има много причини, поради които може и да не сте чели великите творби на руската литература. Те са дълги. Те са тежки – и като философия, и като брой страници. Толкова много история, толкова много дачи и самовари. А също и толкова много сняг. Елиф Батуман обаче е посветила живота си на тях – на самите творби и на културата и субкултурата, които те пораждат.
Сборникът с есета на Елиф Батуман, съчетание от мемоари и признаване на чувствата, е за любовта и руския роман, за индивида в историята, за екзистенциалната съдба на младия литератор. Като следва стъпките на любимите си автори в буквален и в метафоричен смисъл, тя търси отговор на големите въпроси в новия прочит на великите руски писатели от Пушкин до Платонов и в тъжните и смешни житейски истории на хората, на които те продължават да въздействат, включително на самата нея.

В Изстъпления тя разследва евентуално убийство, извършено в семейното имение на Толстой; пътуванията й я отвеждат в Станфорд, Швейцария, Самарканд и Санкт Петербург; върви по стъпките на Пушкин в Кавказ, научава защо в древния език на узбеките има сто различни думи за “плач”…Седемте есета в сборника трудно могат да бъдат отнесени към определена категория – изкуството на литературната критика се прелива в личния опит, в академичната работа и във всекидневието. Макар че свързващият елемент е обожанието на руската литература, Изстъпления е автобиографично четиво, чиито главни герои са Толстой, Исак Бабел и Пушкин.

Интригуващо съчетание между пътепис, автобиография и литературна критика, което предлага един много новаторски поглед върху произведенията на някои от най-великите писатели на Русия. Есетата на Батуман не са познатите ни от училище или университета скучни лекции по литература, а забавни и духовити текстове с вплетени в тях лукав хумор и дори абсурд. Показват ни литературата като начин на живот и ни завръщат към лавиците на собствените ни библиотеки и пристрастеността към любимите ни книги.