“Изворът” е първият световно известен роман на руската еврейка Алиса Розунбаум (1905 – 1982), дъщеря на петербургски аптекар, която емигрира през 1925 година от Съветска Русия, за да се превърне според милиони американци в най-влиятелния мислител на миналия век. Още с публикуването си романът привлича световния интерес и одобрение както с оригиналната си литературна визия - съчетание на философски роман с романтична любовна интрига, така и с новата философия, въплътена в сюжета и образите на главните герои – философията на обективизма.

“Изворът” е история за безкомпромисната битка срещу статуквото, водена от архитект Хауърд Рoурк, чиято почтеност е непоклатима като гранит, и за експлозивната му любов към Доминик Франкон, изискана красива жена, страстно влюбена в Рoурк, но омъжена за най-големия му враг.

“Изворът” е роман за архитектура, морал и почтеност. Той описва как фанатично едно разярено, вкопчено в статуквото общество, може да отрича великия творец. Основната идея на романа: посредствената маса се опитва да смачка надарения индивид, но колкото по-голям е натискът върху него, толкова по-високо той вдига глава.

„Изворът” е роман за човека – какъвто може и трябва да бъде, и за живота – какъвто може и трябва да бъде.

Чрез своя герой Айн Ранд противопоставя индивидуализма на колективизма, собственото Аз на безличието. Така тя лансира една от най-предизвикателните идеи в художествената литература – човешкото его е изворът на човешкия прогрес.