"Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна-равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата й изглеждаше неподвижна. На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така й се искаше да побъбри с някого! — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма! Жечка не можеше да се види, но ужасно й домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма глава и опулени очички. Но само след няколко дни до главата и на опашката й се появиха смешни, сякаш недовършени крачета. После опашката падна от само себе си. Жечка вече можеше не само да плува, но и да подскача, колкото си иска. И още нещо: тя откри, че може да пее! Или да квака, както бихме казали ние..." Как и защо жабчето Жечка се превръща в Жози? Къде я отвежда талантът й на певица? Кои са новите й приятели? Коя е "сродната душа" на Жози и кога настъпва "звездният й час"? Това са все въпроси, на които любимата на децата Станка Пенчева, отговаря в новата си книжка.