Тази книга, издадена посмъртно е плод на пристрастието, възхищението и преклонението на проф. Михаил Енев пред изключителната личност на Захарий Зограф, когото той не престана да изследва, да обича и да преоткрива... "не само с камера с ръка", в продължение на повече от три десетилетия при всяко свое докосване с изумителното му творчество, оставено в Света Гора - Атон.

Захарий Зограф му даваше много аспекти на "общуване" поради своята неизчерпаемост. Той провокираше преди всичко фотографа в него; към перфектност - да пресъздаде най-точно физическата привлекателност на образите, в най-широката им гама на естетическа стойност.

Богословът - да разчете по-задълбочено закодираните от Зографа в библейската сюжетност вечни послания чрез човешката панорама, сътворена от него. Художникът - да улови онази най-тънка съставка на изображенията, наречена "непреходност" или изкуство.

Изследователят, наричан изкуствовед - да открие най-адекватните езикови форми, с които да може да се "преведе" онзи специфичен "Захариев" нюанс в университетския език на изкуството. Но най-силният нюанс от творчеството на самоукия самоковски майстор на иконата и стенописта беше върху българина.

Захарий Зограф го изграждаше с основателна българска гордост, породена от мащаба на сътворението, и от дързостта на човешкия порив при сътворяване на необхватната, неоценима стенописна вселена, в рамките на един толкова кратък живот.