От окосените ниви, от узрелите земи, от спокойствието
на далечините се вдига синкав дим, който се спира и заспива. Появява
се дърво, очертанията на колиба, свеж отблясък на жива вода.
Всичко в една тръпнеща голота.


„Заспалият дим” е автобиографична по характер и експериментална по форма. Както и в останалите произведения на Миро, тук се усещат силното вълнение от изживяното и написаното, свободното боравене с философските идеи и поетичният изказ на писателя. Разказаните истории имат дълбока вътрешна връзка и са обединени в роман, който непринудено излиза извън границите на жанра и извън модернизма и неговите стремежи и вълнения. Търсенията на духа и възвишените стремления, сложността на характерите, многопластовостта и наситеността на речта са само някои от чертите, които свързват Миро с модернизма. Необходимостта от правдоподобност кара писателя строго да свърже своите истории с реалността.