Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия й гений, измерим само с абсолютни величини, и всекидневното й обкръжение – интимно, социално, политическо, – следващо логиката на „здравия разум“ и на оцеляването с цената на много компромиси.

Изповедите на Цветаева, проникновено коментирани от Цветан Тодоров, създават първоначално усещане за несъвместимост между живота и поезията. Ала, осмислени по-задълбочено, те утвърждават по неповторим начин истината за неделимата връзка между тях.

Стоян Атанасов