"Какво са историята, философията, та дори и най-доброто в тях, какво е най-прекрасно устроеният живот в сравнение с умението да съзираш отвъд видимото?" Това са едни от най-често цитираните редове от писателя Хенри Дейвид Торо (1817-1862). Те са и твърде емблематични за културно-историческия феномен на Нова Англия от първата половина на XIX в., известен под названието американски трансцендентализъм, зародил се в сърцето на щата Масачусетс, в градовете Бостън и Конкорд, под духовното водачество на Ралф Уолдо Емерсън. Животът като собствено творение - ето единствената тема за Торо, този приживе почти неизвестен писател, комуто било съдено да се нареди сред най-големите имена в американската литература. Той не написва и ред извън собствената си биография. Биографичността при него обаче има особен облик; тя представлява изповед на личната духовна история - историята на духа, постигащ "висшите закони", откривайки в природата съответствията дори на най-лекия свой трепет. Торо разказва не толкова за това как е живял, колкото за това, че е съумял да живее истински - сътворявайки живота си, тъй както поетът сътворява поемата си. Своеобразна култура на себепостигането, истинският живот според Торо означава съзнателно прекъсване на изкуствените връзки с обществото и възстановяване на изгубената единосъщност с природата като възможност за духа да обхване висшите закони на естеството. Простия живот, устремен към висшите закони на духа, Торо противопоставя на "дивашкия" живот, който повечето хора водят, притиснати от имуществото и улисани в безстойностни занимания, превърнали се в роби на собствеността, забравили човешката си природа. Парадоксът на цивилизацията, който установява, е, че вместо да цивилизова хората, тя ги оварварява, та не могат изобщо да се замислят за човешкото в себе си. Хенри Дейвид Торо, както впрочем и Емерсън и повечето от трансценденталистите, отдава особено предпочитание на жанра на есето и преимуществено в него дава израз на схващанията си. Той става един от най-значимите есеисти на Америка. Едва през четирийсетте години на нашия век Америка започва да гради култ към Торо, за да открие у този изглеждал сякаш завинаги забравен автор всичко, което потърси: поезия, философия, екология, жизнена позиция, духовен ръст, пример за социално поведение (до степен дори да бъде определян от някои автори като първото хипи), опора в оглавената от Мартин Лутър Кинг борба за граждански права... Вече десетилетия наред Торо е религия за собствената си страна. "Божията сълза", езерото Уолдън, е място за поклонение, а водата му - светена вода за хиляди души, дирещи пречистване. На ежегодните летни сбирки на "Торо Сосайъти" в Конкорд, Масачусетс, присъстват хора от най-различни среди, с най-различни интереси, възприемащи Торо от най-примитивния до най-"трансценденталния" начин - от строежа на усамотени къщички в гората до постигането на големия духовен бряг. За всички тях Торо е големият жизнен смисъл, езерно чистата нравственост. Неотдавнашните източноевропейски "нежни революции", все преминали под лозунга за "гражданско неподчинение", на свой ред потвърдиха актуалността на Торо. Предлаганият сборник "Живот без принцип" съдържа най-представителното от произведенията на Хенри Дейвид Торо. Подборът е направен със съдействието на проф. д-р Уолтър Хардинг, един от най-големите съвременни специалисти по американския трансцендентализъм, основател и почетен председател на международното "Торо Сосайъти" в САЩ. Затова томът включва и "Уолдън" - в основно редактиран текст с оглед на личните бележки на проф. Хардинг. В предговора си към това първо българско издание на избрани съчинения от Хенри Дейвид Торо проф. Хардинг се обръща към българските читатели с думите: "Пожелавам ви часове на радост при четенето на един от нашите най-благодатни за мисълта автори, чиито идеи прехвърлят всички национални граници." доц. Албена Бакрачева, д.ф.н.