Случвало ли ви се е в пристъп на гняв да казвате неща, за които после горчиво да съжалявате? Да действате по начин, който противоречи на ценностната ви система, на всичко, в което вярвате? Нима наистина не сме били на себе си, както се оправдаваме, или сме били точно себе си, но отказваме да си го признаем?

Сянката е неразделна част от нашата същност. И все пак ние прекарваме по-голямата част от живота си, бягайки от нея, отричайки властта й над нас. И колкото повече отказваме да опознаем тъмната си страна, толкова по-спонтанно и разрушително е нейното проявление. Това е причината иначе добри хора да проявят неочаквана жестокост и така завинаги да загубят доверието на околните и собственото си самоуважение. Те са естествено следствие от продължителното потискане на мрачните ни импулси, чиято тъмна сила в момент на невнимание или слабост се е отприщила и в миг е унищожила живота ни завинаги.

Решението е да се изправим очи в очи със собствените си демони, да признаем своята тъмна страна и да я приемем за част от същността си.