• 
  Актьорът в киното
  печатна:
  6.13 EUR
  12.00 лв.
• 
  Киното в България. Част І (1897 - 1956)
  печатна:
  15.33 EUR
  30.00 лв.
• 
  Песните на мама
  печатна:
  3.06 EUR
  6.00 лв.
• 
  Българският Хамлет – XX век
  печатна:
  4.60 EUR
  9.00 лв.
• 
  100-те най-добри филма в света
  печатна:
  18.40 EUR
  36.00 лв.
• 
  Моят танц със живота
  печатна:
  6.64 EUR
  13.00 лв.
• 
  Горящият ангел
  печатна:
  2.55 EUR
  5.00 лв.
• 
  Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот
  печатна:
  10.22 EUR
  20.00 лв.
• 
  Музикална акустика
  печатна:
  9.20 EUR
  18.00 лв.

Какво е зрелище? Предизборен митинг или диспутът на кандидатите за власт в някое телевизионно студио? Скандалът между съпрузите в съседния апартамент или малката цигуларка пред „Шератон“? Цирковото представление или заседанието на парламента, предавано по телевизията? Сражението между гладиатори в Римския Колизей или модерното му дигитално холивудско възпроизвеждане? Футболният мач от световното първенство или битката между запалянковците след неговия край? За спектакъла на сцената на Народния театър, за филма в най-близкото кино или за „Шоуто на Слави“ нещата изглеждат ясни. Но за репетицията, на която няма зрители, за електронната игра в компютъра на детето или за виртуалния свят на Интернет?

„Електронната Геновева“ е разказ за зрелището: за неговото раждане, историческа съдба и съвременни превъплъщения, за закономерностите, на които се подчиняват зрелищата и в миналото, и сега.

Зрелището съпровожда човешката цивилизация от деня на нейното възникване. Елементи на зрелище има в празниците, ритуалите, обредите, в различните - държавни и религиозни - церемонии. За да се превърнат в пълноценно зрелище е задължително спазването на определени условия.

Защото зрелището е като тангото - за него трябват най-малко двама, а често и много повече участници. И придържане към правила, без които съществуването му е невъзможно. За постепенното установяване и възприемане на тези правила, както и за въплъщаването на тяхната материална форма - сградата на театъра или киносалона, телевизионния приемник в ъгъла на стаята - е необходимо време.

Животът на зрелището - независимо дали под небето на древна Гърция, по време на любителското представление на „Многострадална Геновева“ в България преди Освобождението или в някой безкраен телевизионен сериал - демонстрира закономерности, които са еднакво валидни и за сценичното изкуство, и за холивудските екранни приказки, и за вездесъщото присъствие на телевизията, и за най-новите електронни форми на зрелището.

„Електронната Геновева“ предлага навлизане в пъстрия, многообразен и интересен свят на зрелищата и тяхната комуникативна природа.