Тази книга е историята на Пикасо, най-големия гений на 20. век, видяна през очите на едно дете – неговата внучка Марина. Когато той умира през 1973 г., тя е на двадесет и две години. Цели тридесет години мълчи. Трябваше да мине това време, за да може да изрази с думи страданието си, да погали с безкрайно вълнение и свенливост белезите. По най-съкровен и най-мъчителен начин Марина пише, достигнала отвъд болката, там където се намира днес свободата й – нейните деца и децата в другия край на света.

Марина, внучката на Пабло Пикасо и Олга Хохлова, дъщеря на Пол Пикасо и Емилиен Лот, е родена през 1950 г. в Кан. От 1990 г. тя се отдава на хуманитарна дейност във Виетнам. Фондацията й увеличава дейностите си, по-специално “Младежкото селище”, което днес е дало подслон на повече от 300 сирачета. Самата тя има пет деца.