Той е едва на двайсет и три години, когато пише повечето от петнайсетте разказа в „Дъблинчани“ – тази необикновена творба за обикновени хора.

Сборникът създава натуралистично изображение на живота на ирландците от средната класа в Дъблин в началото на двайсети век, като разкрива детството, юношеството и зрелостта на героите. Повествованието в първите разкази е от името на деца, които в хода на историите се сблъскват с живота и тревогите на възрастните, докато достигнат себеразбиране или просветление.

Сборникът шокира тогавашния литературен свят с графичния подход при описанието на интимни сцени и съчетанието от безпрецедентен документален реализъм с кинематографичен изказ. Много от героите в „Дъблинчани“ се появяват с малки роли и в емблематичния роман на Джойс „Одисей“.