Неуверена линия върху белия лист. Линията на хоризонта, точно така. Но и процепът, пред който да проникне чернотата...

След нелепа злополука Едгар Фриймантъл загубва дясната си ръка и едва не изгубва разума си. Ежедневието му е изпълнено с болка и неописуем гняв срещу съдбата. Само че тя, съдбата, му готви още неприятни изненади. Докато Едгар се подлага на болезнена физиотерапия и отчаяно рови в паметта си за елементарни думи, съпругата му Пам го напуска. Успешен брак, успешна кариера... той вече няма нито едното, нито другото. Психотерапевтът доктор Кеймън му предлага “географско” лечение - нов живот далеч от големия град.
Предлага му и още нещо:

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар наема къща на ДУМА КИ - красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват, той започва да рисува и постепенно се връща към живота. До голяма степен приносът е и на новите му приятели: Уайърман - човек, който крие дълбоките си душевни рани, и Елизабет Истлейк - старица, чиято мрачна семейна история е неразривно свързана с Дума Ки.

Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат да лекуват и да убиват...