На 10.12.2008 г. д-р Ибън Алегзандър е откаран в спешното отделение с мистериозна болест, за която лекарите не могат да намерят обяснение. Скоро след това изпада в кома. Болестта се оказва изключително рядка форма на бактериален менингит, от която страдат един на всеки 10 милиона. Още по-странното е, че това е болест, от която боледуват само децата. Единственият начин възрастен човек да се зарази с нея е вследствие на хирургична мозъчна интервенция, каквато Ибън не е претърпявал.

След една седмица в кома шансовете му за възстановяване са сведени почти до минимум. Тази болест е толкова агресивна, че разрушава мозъка и е причина за смъртността в над 90% от случаите. Дори в случай че излезел от комата, Ибън е щял да бъде във вегетативно състояние. Затова, когато той не само отваря очи, но и започва да говори разумно и свързано, това се възприема като истинско медицинско чудо. Ибън Алегзандър започва да разказва за преживяванията, които е имал в едно друго, по-висше измерение, където е познал Бога. Преживяванията на прага на смъртта са често срещано явление при пациенти, разминали се на косъм със смъртта. И макар че има изумително сходство в разказите на пациентите с подобни преживявания, медицинската общност и до днес твърдо отказва да приеме тези разкази като доказателство за съществуването на алтернативни светове, а твърди, че са резултат от несъзнателна мозъчна дейност. В случая с Ибън Алегзандър обаче подобно обяснение е невалидно: вследствие на болестта му неговият мозък не е функционирал.

Ибън Алегзандър е бил поразен от ярките багри на света, в който се е озовал. Там срещнал ангелски същества, можел е да общува телепатично и е чул неземна музика.

ДА ПОЗНАЕШ БОГА

Бактериалният менингит разрушава мозъчната кора – онзи дял от човешкия мозък, който е пряко свързан с нашата способност да мислим и чувстваме, с всичко онова, което ни прави хора. По време на дълбоката кома на Ибън тази част от мозъка му, разяждана от менингита, изобщо не е работила. И все пак той има преживявания, които за него са по-ярки и истински от всичко случващо се в „реалния“ свят. За него, като неврохирург, случилото се е напълно необяснимо и противоречи на всичко, което до този момент е знаел за функционирането на мозъка. Според него, а и според официалната наука, човешкото съзнание е функция от мозъчната дейност. Ако обаче това не е така? Ако има едно по-висше съзнание, неподвластно на времето и пространството, което е истинската същност на човека? За Ибън Алегзандър, типичния западен учен, който никога не е приемал сериозно съществуването на Бога и на живота след смъртта, подобно преживяване е истинско откровение.

Случилото се с Ибън е от ключово значение за разбирането на природата на човешкото съзнание. Ибън получава няколко важни послания, идентични за всички, преживели близки до смъртта състояния, а именно:

обичани сме безусловно; няма от какво да се страхуваме; няма грях, а само житейски уроци, които трябва да усвоим.

Преживяването на Ибън Алегзандър кара и най-заклетите скептици в науката (какъвто преди това е бил и самият той) да преосмислят своята позиция за реалността на преживяванията на прага на смъртта, за естеството на човешкото съзнание, за съществуването на други светове и безсмъртието на душата.

Преживяването на д-р Ибън Алегзандър е най-странното, за което съм чувал за повече от четири десетилетия на изследването на този феномен. Той е живото доказателство за съществуването на живот след смъртта.

Д-р Реймън Муди, автор на „Живот след живота“