Дванайсет приятели в продължение на дванайсет недели се събират във Вила „Ерика“, където твори един от най-конфликтните, но същевременно и един от най-гениалните живи готвачи на света. Това е Задругата на Додекамерона, която подобно на младежите от ХIV век, които бягат от чумата във Флоренция, днес бяга от световната финансова и икономическа криза. Задругата има правило – на всяка сбирка, освен на изтънчените храни и напитки, приятелите ще се наслаждават и на по една история, разказана от някого от тях.

Героите са градски хора на различна възраст и с различни занимания. Мнозина биха ги нарекли търтеи, безделници и пияници. Историите, които разказват, са действителни случки, разказвани, преразказвани, украсявани и доизмисляни в компания години наред. Сред тях са историите за възкръсналия заек, за опустошеното бунгало на поетесата, за прелитащия Бетовен, за въздуха в бъбреците, за убийството на фриленсърката, за пъпчивата проститутка и за много други смешни и забавни случки. Книгата е приятна и уютна за четене и както казва авторът, е еднакво подходяща и за плажа, и за пред камината, когато краката ти са увити в карирано одеяло, а в тях спи ленив дог.

Макар и лековата на пръв поглед, „Додекамерон“ е многопланова книга, в която авторът зад увлекателния сюжет е изградил стройна символна система, която по деликатен и ненатрапчив начин проследява второто и истинско раждане на душата от слизането й в ада до възнасянето й в Небесата.

Формално „Додекамерон“ е цикъл от 12 новели, но всъщност е роман за едновременното съществуване на видимата и невидима действителност, на „този“ и на „онзи“ свят. „Додекамерон“ е третата книга на Иван Стамболов след „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния свят (Дзен и изкуството да си обършеш гъза)“.