Четвъртата книга от Колекция „Айн Ранд” на Издателска къща МаК представя популярно етичния компонент от философската система на Айн Ранд. Ранд твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма; че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство.

„Добродетелта на егоизма” не е систематична дискусия по етика, а поредица от есета по онези етически теми, които се нуждаят от изясняване в днешната действителност. Книгата много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на „Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература.

Новаторската теза на Айн Ранд, че не е необходимо нито ние да се жертваме за другите, нито да жертваме другите заради нас, полага етическата основа за индивидуалните права. Това е нейният безсмъртен принос към философското наследство на човечеството.