Джагфар Тарихи (Историята на Джагфар) е единственият известен свитък от древнобулгарски летописи, достигнал до нас. Написан е през 1680 година във Волжка България, по заповед на сеид Джагфар. Единственият му известен препис се оказва в началото на XX век в Казахстан.

Летописите разказват за тридесет и пет хиляди години булгарска история.

Ценността на мита не е в обективността на описанието, а в силата на очарованието, пораждащо енергията на действието. Очевидна е ролята, която Джагфар тарихи играе във възкресяването на древнобългарската митология. Със своя акцент върху силната държавност, сполтеността, победата и способността към възраждане тази митология се превръща в естествена преграда на днешния упадък.