"На онези, които следят съвременната българска белетристика, не може да не са им направили впечатление творбите на Алексей Христов. Аз лично съм запомнил името му от редица публикации, доказващи, че той е надарен с писателска дарба човек. Но разказите, които е събрал в сборника "Дванайсет по пладне", приех като духовно събитие. За мен те са една нова дума в днешната ни литература, която като цяло е позамряла и се движи по инерция, без смели открития. Атанас Свиленов "В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице. Разказите са удивително качествени преди всичко като добра белетристика – първото и най-важно условие за всяка уважаваща себе си "психологическа" фантастика. Езикът е точен, ясен и овладяно образен. Всичко изглежда уж под контрол: до мига, в който незабележимо разгъващата се пружина на разказа изведнъж не се разгъне докрай, размествайки стандартните ни читателски представи за персонажи, сюжет и абсурд. Истинско удоволствие е да се наблюдава, осезава и вкусва овладяното майсторство на Алексей Христов, например в разказите "Отвъд чертата", "Машините" и в най-блестящия му според мен разказ – "Мирис на пролет", където той балансира като акробат върху тясната черта, разделяща второкачествената "скафандърна" измишльотина и киберкича и носеща много от заряда на доброто четиво тип "Рей Бредбъри", превръщайки я бавно и уверено в своя запазена марка." Деян Енев