Как една екоциничка продаде колата си, купи си стъклени бутилки и откри любовта за 366 дена

Искаме ли да сме еко? Какво сме готови да направим, за да станем „зелени“? Трябва ли да се откажем от тоалетната хартия и сапуна, трябва ли от отпадъците да правим органична тор, трябва ли да напуснем града...

Не е необходимо да избягаме от цивилизацията на другия край на света и да замиришем на пор, за да помогнем за спасяването на околната среда.
Можем да бъдем еко и без да излизаме от нормалния си ритъм на живот!


Да последваме опита на младата канадска журналистка Ванеса Фаркхарсън:
„Започнах тази книга някъде между вината и честността. Реших всеки ден от следващите 365 дена да правя по едно нещо, което да помогне за спасяването на природата. Идеята ми беше в края на тази „зелена“ година да заживея възможно най-екологично.
• Някои от промените се оказаха решителни (продадох колата си).
• Други – странни (изключих хладилника и фризера си, въпреки че не знаех какво ще правя с храната).
• Трети – нелепи (защо, по дяволите, трябваше да мия косата си с оцет и да ровя из боклука на съседите?).
• Голямата част изглеждаха символични. Но те са малките стъпчици, които водят до голямата промяна (да спя гола, да се къпя на тъмно, да ям сладолед само от вафлена фунийка...).
В края на моето едногодишно пътуване открих, че повечето от екопрактиките, с които експериментирах, станаха естествена част от моя живот.“

Книгата е забавна и остроумна. Не е нравоучителна, но кара дори и най-големия екоскептик да се замисли. Искрена, и все пак леко цинична. Има си дори и любовна история за по-романтичните души.