Нека изтръгнем думата „напредък“ от ноктите на материалното и я предложим на духа. Да поговорим за напредъка на духа. На кой дух ли? На вписания в телата ни – тялото, общия знаменател на всички хора, все едно дали са вярващи, или не. Това вписване е и признание – духът не е по-висш от човешката участ, той трябва да стане част от живота, да се изгради според изживяното от всекиго.
Всичко това започна на един 15 август в Тулуза, където, по повод на лекция на Далай Лама на тема „Изкуството на щастието“, небесното тяло на Стефан Хесел се срещна със земната енергия на Далай Лама. „Сега ние сме два демона, а два са по-силни от един“ – през смях каза ръководителят на Тибет, за да припомни, че китайското правителство го нарича именно така – демон. През дългия си живот Хесел вече бе играл ролята на демон по време на съпротивата си срещу нацистите някога и срещу диктатурата на парите днес, както става ясно във „Възмутете се!“.
Четири месеца по-късно в Прага двамата мъже проведоха своя истински диалог. Идеята беше да се види дали са се появили нови универсални ценности след 10 декември 1948 г., дата, на която в Пале дьо Шайо в Париж Обединените нации подписаха Всеобщата декларация за правата на човека. И дали терминът „напредък на духа“, по онова време отсъстващ, не заслужава да фигурира редом с „научния напредък“, записан в член 27 от Декларацията.

Нечуваният напредък на ненасилието в света от деветдесетте години на миналия век насам, осъществен от лидери като Михаил Горбачов, Вацлав Хавел, Нелсън Мандела, Дезмънд Туту и по-рано от Мартин Лутър Кинг и от най-големия пророк от всички, Махатма Ганди – до един цитирани в диалога, – ясно свидетелства, че е започнало пробуждане и че то не може да се ограничи само до едно място на планетата, дори ако някои, от другата страна на хималайската бариера, го изживяват по-мъчително, като се жертват, за да запазят културата си – култура, изискваща този вътрешен напредък.