• 
  Залепи и прочети 1
  печатна:
  2.55 EUR
  4.99 лв.
• 
  Пространство
  печатна:
  7.15 EUR
  14.00 лв.
• 
  Журналистическа етика
  печатна:
  6.13 EUR
  12.00 лв.
• 
  Загадката на 2012 година
  печатна:
  6.64 EUR
  12.99 лв.
• 
  Да печелиш
  печатна:
  12.78 EUR
  25.00 лв.
• 
  Успех на матурата по математика
  печатна:
  7.61 EUR
  14.90 лв.
• 
  Компютърен самоучител for Dummies
  печатна:
  7.66 EUR
  15.00 лв.
• 
  Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му
  печатна:
  10.22 EUR
  20.00 лв.
• 
  От Лайпцигския процес в сибирските лагери
  печатна:
  5.11 EUR
  10.00 лв.

“Бай Ганьо” и “Чардафон Великий” са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция.

За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба.

Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, проклето жизнен, но цялата му жизненост е поставена само в негова услуга.

Неговата енергия действително е възпитана през Възраждането. Ганьо Сомов - Алеко знае това - е взел участие в Старозагорското въстание.

Но това е минало. Идеалите са снети. Бай Ганьо няма никакви спомени от борбите за освобождение. Той не ги предполага повече.

Бай Ганьо няма минало и не признава миналото. Цялата му жизненост и енергия са се превърнали в груб практицизъм. Той иска да живее, и то да живее добре, а не да умира за България.

Страшно е наистина, когато човек постави едно до друго: Грифонът и Химерата, "Чардафон Великий" и "Бай Ганьо", Алековите фейлетони и "Записките". Какво не бихме дали тия двамата да бяха минали в директен разговор, в открита полемика. Но не! Те се възправят с образи, които са велики, обобщаващи общността символи, и всичко ни напомня ритуал в Африка, където племенното събрание еднакво почита маската на смеещото се и маската на тъжащото лице.