Представените в книгата текстове в по-голямата си част разкриват предимно български градове/София, Банско, Мелник, Благоевград/ или отделни елементи от съвременното ни градско пространство/Софияския център, например/ като антропологическо място - място, наситено с история, отношения и идентичност, по определението на френския антрополог Марк Оже. Същевременно града се интерпретира с неговите натрупващи се един вдруг образи като палимпсест - текст, писан върху друг текст… и т.н. В описанието е възможно и дори е неизбежно част от образите взаимно да се изличават, което обаче не изличава паметта от тях. Изличените образи на града са също места на паметта, които ни разкриват онова, което сме, посредством онова, което вече не сме…Книгата "Градът: символи, образи, идентичности" е издадена с конкурс на Национален фонд "Култура".