Петър II Петрович Негош /1813-1851/ е най-значимият черногорски поет. На 16 години става княз и владика на Черна гора. Като държавник се бори с разделението на племена, с обособеността на клановете, с традиционната планинска вендета, строи училища, пътища, въвежда съдилища и постоянна войска. Той е първият владетел на Черна гора, който се осмелява да наложи данъци на гордите и свободолюбиви планинци. Грижи се за народа по време на глад, разпродавайки наследствените скъпоценности на династията.

Воюва с турците и пише поезия в кратките паузи между битките. Най-известните му творби са "Лъч от микрокосмоса", поема, посветена на тайните на Сътворението, "Лъжливият цар Шчепан" и "Горски венец". Драмата "Горски венец" /1847/ е най-известната Негошева творба. "Горски венец" съживява суровите времена от началото на 18 век, кървавото раждане на новата черногорска държавност, и с величествените си характери и колизии напомня за Шекспировите исторически хроники и трагедии. "Горски венец" е националният епос на черногорците.

Едва ли не всяко негово изречение е станало поговорка, всяка дума и израз - крилати. Някои го смятат за връхна точка в балканската литература. Изпълнен с ярост и гняв, той е посветен на едно от най-стряскащите събития в новата черногорска история - изтреблението на черногорците, приели исляма.

Като своеобразна енциклопедия на черногорския бит и живот, "Горски венец" ни позволява да надникнем в гордата и свободолюбива душа на планинеца, борещ се вечно за свобода срещу турското робство и тираните от всякакъв вид.