Чаз Пърони е може би единственият морски биолог на света, който не знае в коя посока тече Гълфстрийм. Той решава да извърши перфектното убийство и на круиза по случай втората годишнина от сватбата им хвърля красивата си жена Джоуи от борда на луксозния кораб „Слънчевата херцогиня“. Само че това невежество в комбинация с факта, че Джоуи е бивш шампион по плуване и щастливата случайност да попадне в океана на изхвърлена от контрабандисти бала първокласна ямайска марихуана, провалят плановете му. Джоуи е спасена от бившето ченге Мик Странахан, ветеран от шест брака с пет сервитьорки и една ТВ продуцентка, който живее сам на малък остров с кучето Стром. Сега Джоуи иска отмъщение и Мик е готов да й помогне.

Карл Хайасън е не само най-остроумният сатирик на Флорида – той е един от малкото смешни писатели, останали в цяла Америка... Разглеждам го като национално богатство и досега не ме е разочаровал.

Нюзуик

Хайъсън е царят на откачените комедии... Чаровните му герои произнасят реплики, от които дори и най-предубедените читатели ще се смеят до сълзи.

Роки Маунтийн Нюз

Облегнете се назад и гледайте как Хайъсън с присъщата си елегантност завърта магическата въртележка и разиграва герои, които само той може да създаде.

Уошингтън Поуст Бук Уърлд

Превод Ирина Манушева

Художник Николай Пекарев

За автора

Карл Хайасън е роден и израства във Флорида, където все още живее с невероятно толерантното си семейство и своите без­брой лични демони.

Автор е на дванайсет романа, повечето бестселъри в Америк­а и по света. Книгите му са преведени на 34 езика – 33 повече, отколкото говори самият Хайасън. Все пак той има основания да вярва, че преводите са абсолютно верни на оригиналните произведения. Лондонският Обзървър го нарича „най-добрия сатиричен писател в Америка“, а Джанет Маслин от Ню Йорк Таймс го сравнява с Уди Алън и С.Дж. Пърлман. Хайасън препрочита тези две ревюта не по-малко от осем-девет пъти на ден.

Романът Стриптийз е филмиран през 1996 година с Деми Мур и Бърт Рейнълдс в главните роли. Книгите на Хайасън са толкова приятни, че когато читателят стигне до края, винаги му става мъчно. В случая на „Голото къпане“ съжалението, че книгата е свършила, е примесено и с недоумение, защото тя като че ли прекъсва по средата на финалната сцена, точно когато героят Чаз си има големи неприят­ности – но дали наистина ще умре? На въпроса дали не са изпуснати няколко страници оригиналният издател отговаря, че това е финалът, замислен от Хайасън.