Удивителен самороден гений, чужд на всякакви влияния, Гогол (1809-1852) сътворява вселена на кошмара, в която се преплитат горчив смях и смразяващ смут. Животът му представлява ожесточена борба за превъзмогване на противоречията, които го раздират. Лицето с мек поглед и саркастична усмивка като че се размива зад различните маски. Митоман, копнеещ да бъде себе си, егоист с пориви за великодушие, обкръжен от жени, на които проповядва целомъдрие, мистик, привързан към земните благини, горд дух, търсещ смирение - такъв изглежда Гогол през погледа на Анри Троая, един от най-бележитите биографи на руските титани в литературата. А фонът е глухо тътнещата и трудно проницаема Русия от първата половина на XIX век, германските минерални бани, където Николай Василиевич е отведен от своята хипохондрия, Париж, в който се раждат много страници от Мъртви души, Рим, неговата втора родина... И постепенно читателят добива впечатлението, че самият Гогол сякаш е персонаж от творчеството на Гогол.