През 1945 г. един египетски селянин случайно открива в пустинята някакви древни ръкописи, които се оказват гностически евангелия - свещените писания на една от най-ранните християнски секти. По ред причини - алчността на антикварите, съперничеството в научните среди и т. н. - находката от Наг Хамади вижда бял свят едва през 70-те години, като още преди това става обект на безброй спорове, спекулации и догадки. Книгата е едно от първите изследвания на нагхамадийските текстове, адресирано към най-широка публика, което бързо се превръща в класика в своя жанр. Авторката е работила в продължение на години със самите текстове и съумява да изложи ясно и достъпно принципите на т. нар. „гностическо християнство“, без да дава своята лепта за модните напоследък сензационни хипотези; а и без да взима страна в спора между ортодоксално и гностическо. Тази книжнина не е някаква старателно укривана „тайна“ - още през ІІ в. църковните отци се заемат с анализа на тези творби и огласяват мнението си за тях. По-интересното за нас днес е това, че тези „евангелия“ и най-различни трактати ни помагат да разберем по-добре средата, в която е възникнало самото християнство, а и неговите корени. Що се отнася до въпросите, които християнските гностици са повдигали - те са актуални и за днешния ден. Например: коя истина е по-въздействаща - приетата на вяра или съпреживяната, постигната с цената на дълги лутания и терзания.