Едва ли е възможно да се посочи друг пример в по-новата история на съвременната наша и европейска литература, където в поредица романи, осъществени в такъв мащаб и с такава художествена сила, три поколения герои да живеят в обществено, нравствено, лично единодействие и единодушие. И всичко това – парадоксално, но факт, - осъществявано у нас, където по думите на Хаджийски бащата върти чекръка, а в съседната стая синът чете Шопенхауер, където мъже и жени сядат отделно в читалищния салон, а на сцената играят Метерлинк, където синът на един от родоначалниците на Възраждането е вече ницшеанец, където първата работа на учениците е да презрат учителите си. Но може би тъкмо поради това художественият опит и духовните преживявания на Димитър Талев, свързани с постройката на цяла романова серия върху основата на приемствеността на поколенията, има за нас и нашата култура непреходен смисъл.