„Разказите на Мирела Иванова казват по един или друг начин: „Това е животът ни, той е болезнено разпънат между страхове, смърти, колебания, надежди – но това е той, разговаряме с родителите си на други, чужди езици, единствено децата ни крепят като паяжинки към стената на дните, любовите ни се раждат с възторг и се разкъсват, нямаме молитва, а само усещане за нея…”.

Гергина Кръстева, „Литературен вестник”

„Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка.”

“Зюдвест Пресе”

„Текстовете на Мирела Иванова звучат с усилена документалност, с иронически въдворените реторики на новия автентизъм, с преобразувания патос на всекидневието във висока метафизична болка.”

Пламен Дойнов, „Литературен вестник”