Трябва да изживеем именно този живот, мили Джими. И то не как да е - а като добри хора! Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!

Само така можем да станем щастливи! С ужасна смелост. Като не очакваме нищо. Най-малкото пък - щастие! Само така можем да станем щастливи. Или пък, ако не станем, поне няма да съжаляваме. Войникът не съжалява! Той гледа навън, през прозореца на колата. И съзнанието му е хладно, спокойно и бяло - като замръзнало поле навън.

Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!
Войник

Не можеш да вървиш по Пътя, докато самият ти не станеш Пътят.
Буда