" Аз видях следното:" " В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията, биеха шест момчета, привързани към чиновете им: "Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча сръбски!..." " Аз видях гробища, разделени на две... нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат..." " Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите - то е било тогава шестгодишно - са забягнали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при една температура от 400 на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в българска територия..." Анри Поззи ***** Това е само една нищожна част от зверствата и безчинствата на сръбските поробители във Вардарска Македония, които е видял с очите си и описал с голяма болка в своята книга френският журналист Анри Поззи, издадена през 1934 г. Жестоки побоища, нечуван терор, варварски мъчения, всякакви насилия, безразборни убийства и никаква милост даже и към невръстните български деца. Типичен традиционен многовековен сръбски геноцид над поробените българи, който геноцид е извършен, след като "славянска" и "православна" Сърбия е подписала с Великите сили договора за спазването на човешките права на малцинствата. Неистова антибългарска омраза, нечовешки болки, безкрайни мъки, потоци от сълзи и българска кръв бликат от всяка страница на разтърсващия репортаж на пристигналия в Македония като приятел на сърбите френски журналист. А този сръбски полицейски терор продължава и днес във Вардарска Македония и Западните покрайнини пред очите на целия свят. И днес там е престъпление да си българин, да четеш български книги, да се молиш на Бога на български език. Затова преиздаваме тази смразяваща кръвта книга. За урок и зов към целия български народ. Защото, ако не помогнем на кръвните си братя днес, утре ще бъдем сами и няма кой и на нас да ни помогне. Защото сръбската злоба, омраза и алчност към всичко българско нямат граници. Затова прочетете книгата "Войната се връща" на Анри Поззи, почувствайте българските мъки и после смело и безкомпромисно да поведем сите българи заедно в борбата за освобождението на поробените ни братя! Никола Григоров