Не е ли животът ни един водовъртеж? Върти те, върти те, върти те... и накрая...

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...“

В продължението ли е смисълът? В това да оставиш след себе си следа? По-дълбока или по-плитка, но да оставиш на другите най-доброто от самия себе си. Да се превърнеш в пресечна точка за поколенията, в брод, през който да преминат от твоето време в тяхното. Без да се прекъсва връзката. И също като теб да осъзнаят по-рано или по-късно в живота си, че нито славата, нито властта, нито парите ще им донесат онова пълно удовлетворение от преживяното през годините, ако не са обичали някого повече от самия себе си и не са били обичани от някого, готов да се жертва за тях.

Разказите в тази книга са за обикновените хора, но всеки от тях е необикновен по своему. Добре ги познавам, живеят на моята улица. Радвам се, че ги познавам, защото всеки от тях е препълнен с обич, а няма по-голям стимул от любовта, за да останеш, да оставиш следа. И да кажеш като Малкия принц, преди да се върне на своята планета: „Ето, това е всичко!“