В оризищата избухва бомба и унищожава всичко. Господин Лин решава да напусне родината заради оцелялата си невръстна внучка. Да избяга от смъртта и да спаси Санг Диу. Нищо не му е останало освен нея. И двамата се качват на един параход заедно с други емигранти. Озовават се в далечна и непозната страна. Санг Диу е все така послушна. Господин Лин излиза на разходка с внучката си, която никога не оставя сама. Така се среща с господин Барк, възрастен мъж, заклет пушач. Въпреки езиковата бариера двамата се разбират и стават приятели.

Вълнуваща книга за приятелството, което вижда отвъд видимото, чува отвъд думите и разбира отвъд езиците. За бленуваното отечество, за преживяното отечество. Също и за надеждата, облечена в розова коприна, в ръцете на един старец. Надежда за ново утро, в което никой не би повярвал, ако го нямаше детето...