Франсоаз Саган (1935-2004), една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба, “Добър ден, тъга”, която мигновено взривява книжния пазар. Причината е не само в качеството на романа, трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, но и в това, че авторката е едва осемнайсетгодишна – а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм. Франсоа Мориак нарича младата писателка “чаровно малко чудовище”, романът е преведен на десетки езици и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ограничава най-вече до англоезичната литература, само за две години са продадени милион и сто хиляди екземпляра.

Следват “Обичате ли Брамс?”, “След месец, след година”, “Дивните облаци”, “Усмивка почти” и още множество романи и сборници с разкази, белязани от неизменен успех, в които Франсоаз Саган все така обаятелно пресъздава картината на безделно-сладкия и бляскав парижки живот, където любови изгряват и изтляват, а героите умеят да обичат, но умеят и да загърбват с усмивка изразходваните чувства.

Както е обичайно за Франсоаз Саган, и „Вкусът към живота” е роман за това как се ражда и умира една страст. Люсил среща Антоан, двамата се влюбват, разделят се с дотогавашните си партньори, заживяват заедно. Но любовта е колкото сладост, толкова взискателност, мъчителност, себенакърняване, жертване на лекотата, понякога дори на радостта от живота...

Аз ви обичам заради вас. А той ви обича заради това, което сте заедно. Той иска да е щастлив с вас... А аз искам да сте щастлива вие, независимо от мен.