Тази книга дискретно отправя добронамерено предупреждение. Върху няколко тематични и хронологични нива, авторът обобщава разноликия исторически опит на човечеството, който определя като източник на здравословен песимизъм. Такъв песимизъм според него носи повече мъдрост, отколкото подвеждащият оптимизъм. В природната си същност Човекът е добър. Но Човекът е и лош. Това тайнствено вградено състояние в него е непреодолимо. Бог оича всички, но от никого не е във възторг. Тези заложби стоят в разбирането на историята, която като смисъл и опит е обща и лична. Това, което е добро за едни, невинаги е добро за други. Такива противоречия обаче са пружините на прогреса. Самият живот е тържество между победа и поражение. Общото между тях терзае милиарди хора преди нас и вероятно милиарди след нас. Авторът напомня, че е сравнително лесно да установиш какво е било погрешно в миналото. Приложението на историческото осмисляне е да предвидиш приблизително какво около нас днес ще бъде окачествено утре като глупост, заблуждение или престъпление. Останалото е безпомощност. Тогава варварите служат за оправдание.